От Десимира Пенчева ПРОКЪЛНАТАТА ПРИНЦЕСА Някога в далечно кралство, живеел крал Фанфар. Той бил горд човек, алчен и винаги недоволен. Искал всичко най-красиво на земята да бъде негово. Кралят имал дъщеря - умна и неземно красива. Флора се казвала. Тя била много тъжна, защото нейният баща не и обръщал никакво внимание. Той по цял ден седял и се любувал на красивите си вещи и думичка не и казвал. Веднъж в кралския двор пристигнала вест, че в Мрачната гора се криело вълшебно цвете с магическа сила. То било едно единствено на света и никой досега не успял да го откъсне, защото било пазено от зли духове. Крал Фанфар веднага започнал да крои планове. На зазоряване той изпратил един пазач в Мрачната гора. Мина ли се ден, два, три - пазача така и не се завърнал. Пратил после трима стражи - мина ли се ден, два, три, но и те не се завърнали. Легнал болен краля на легло с голяма болка в сърцето. Не спирал да иска вълшебното цвете. Страх го било, че някой може да го изпревари. Неговата единствена дъщеря Флора, не можела да гледа баща си тъй. Решила, че ще иде сама в Мрачната гора и ще направи всичко за да зарадва краля. С къшей хляб и малко вода, тя тръгнала да дири съкровището. Стигнала до гората, дебела мъгла обгръщала дърветата. Решена, Флора пристъпила напред и що да види. Пазачът и тримата стражи дето баща и изпратил били превърнати в дървета. Уплашила се тя, хукнала да бяга наобратно, ала толкоз тъмно било, че изгубила пътеката. Плакала, плакала, викала за помощ, ала само мрак и студ имало около нея. Изведнъж ярка зелена светлина осветила лицето и. Пред нея се появило малко зелено духче с червена като огън коса. То било облечено в дрехи от листа, цветя и горски плодове.  Ах, колко сладко си ти човече... - рекла принцесата. - моля те, смили се над мене, тук съм за цве…  Ахаааа, ясно.... - казало духчето - и ти си като другите. Тук си само заради вълшебното цвете. - и замахнало с една пръчица.  Недей, моля те спри… Моят баща е много болен и ако му занеса цветето той ще се излекува…. Духчето посегнало втори път с пръчицата.  Не, моля те, ще направя всичко което пожелаеш.  Хмм, всичко ли? - духчето потъркало малката си брадичка и рекло: Тъй да е, орисвам те на 600 луни служба. Пътят ти към дома ще бъде осветен от горски светулки. Ако издържиш без да избягаш цветето ще бъде твое.  Добре - казала през сълзи принцесата и духчето замахнало с пръчицата. В миг красивата Флора се вдигнала във въздуха. Косите и се разрошили, в тях се заплели листа, цветя и лияни. Очите и станали жълти като на сова, а ушите и се издължили и покрили с козина. - Оттук натам, ти ще бъдеш нашата горска прислужница. Ще наливаш вода на всички зверове, ще им готвиш и ще им чешеш гривите, перата и козините, ще ги лекуваш, ще им пееш. Ако вършиш добре работата си след 600 луни ще бъдеш свободна. Седнала да плаче принцесата, но мигом от мрака излезли пет чакала. С остри зъби и рошави козини. Флора затворила очи и запяла... Подир малко, погледнала животните, те изглеждали някак различно. Вече не били толкоз страшни, а даже мили. И така ден след ден всички зверове в гората ходели при нея. Флора гледала осветената пътека към дома с жадни очи. Ала минавало време и тя започнала да обича животните. Флора лека-полека забравила да брои луните. На 599 луна отново се явило зеленото духче. - Е, мила принцесо, като тебе друга няма. Много ще ни липсваш, но обещанието си е обещание. От утре си свободна и цветето е твое. - Но, аз, да благодаря, но аз не разбрах ти как се казваш? Духчето се зачудило, никой досега не е искал да знае името му. - Ами аз съм Зеленовой, принцесо беше ми приятно. - замахнал с пръчицата си. Ала нещо не било наред, Флора си останала такава както той променил. - Зеленовой, виждаш ли какво направи с мен. Толкова ми харесва да съм с вас, че вече не желая да се прибирам. Ще взема цветето и ще го занеса на моят баща, но аз ще се върна защото тук е вече моят дом, защото тук е вече моето семейство! Прибрала се принцесата при крал Фанфар. Той едва я разпознал, заплакал от радост, че я вижда. Вече не искал цветето, искал само дъщеря му да бъде до него. Но било твърде късно. Принцесата му дала цветето, целунала челото му и се сбогувала с него!  ПОУКА: Цени най-близките си хора, защото е тъжно да разбереш колко много са значили за теб, едва когато ги загубиш!